ЕС съгласува план за справяне с мигрантската криза

ЕС съгласува план за справяне с мигрантската криза

Европейските лидери, които спориха до късно тази нощ как да се справят с мигрантската криза в Средиземно море, съгласуваха план за споделяне на грижата за хората, търсещи убежище от войни и бедност в Северна Африка и Близкия изток, предаде БТА, цитирайки  Reuters.

Лидерите, които бяха твърдо решени да не бъдат въвлечени в препирни за гръцкия дългов проблем на срещата си в Брюксел, вместо това седем часа спориха дали да приемат 40 000 сирийски и еритрейски кандидати за убежище, намиращи се в Италия и Гърция, и още 20 000 души сега извън ЕС, отбелязва агенцията.

В крайна сметка те съгласуваха доброволна схема, запазвайки бройката от 60 000, но дадоха право на изключение на Унгария, която предварително бе нарекла плана абсурден, и на България, една от най-бедните страни в ЕС.

"Дебатите бяха много интензивни", призна канцлерът на Германия Ангела Меркел пред репортери след края на заседанието, като описа мигрантската криза като "най-голямото предизвикателство, което е видяла в европейските дела през времето си като канцлер".

Изразявайки разочарованието си, председателят на комисията Жан-Клод Юнкер заяви, че планът има "скромни амбиции".

На пресконференцията той разказа, че в един момент от заседанието казал на лидерите от ЕС, че "не му пука за възраженията срещу методологията на плана" и допълнил: - „Трябва да установим дали системата работи. Няма значение дали е доброволна или  задължителна, важното е дали можем да помогнем на 60 000 бежанци", коментира Юнкер, цитиран от Reuters.

По време на вечерята снощи италианският премиер Матео Ренци упрекна колегите си за неохотата да подкрепят плана, замислен като спешен отговор на трагедията със смъртта на 2000 мигранти в Средиземно море тази година, който обаче срещна възражения, особено в Източна Европа.

"Ако мислим, че Европа е само бюджети, това не е онази  Европа, за която мислехме през 1957 година в Рим", каза Ренци, намеквайки за основополащия договор на съюза.

Ако не се съгласите с приемането на 40 000 бежанци, не заслужавате да бъдете наричани Европа", казал Ренци на останалите лидери, цитира думите му Associated press. - "Ако това е вашата идея за Европа, можете да си я задържите. Или има солидарност, или не ни губете времето", казал той според европейски дипломат, настаял за анонимност, понеже дискусията не е била публична.

Според AP около дузина страни са били против плана, а още 12, които биха го подкрепили, искат методът за споделянето на бежанците да бъде подложен на преоценка. Критериите за разпределение, предвидени от ЕС, взимат предвид населението на страните, икономическата сила, нивата на безработица и усилията,вече предприети, за оказване на помощ на бежанците.

Литовският президент Далия Грибаускайте заяви, че страната й ще участва, но само на доброволна основа.
"Има само едно решение - всеки трябва да защитава собствените си граници", каза унгарският прeмиер Виктор Орбан пред репортери. "През следващите години милиони ще потеглят на път, ако усетят, че имат шанс да влязат", каза той.
Дискусията стана толкова напрегната, че речта на британския премиер Дейвид Камерън послужи като интерлюдия, за да охлади страстите, отбелязва Reuters. Дългоочакваното слово, с което той обяви, че ще се бори за нов договор за Великобритания, бе сведено само до 10 минути.

Въпреки че политическата сделка за мигрантите представлява пробив, прилагането й все още е изправено пред спънки.
Критериите за разпределяне на мигрантите между страните членки трябва да бъдат определени от вътрешните министри до края на юли, уточни председателят на Европейския съвет Доналд Туск, след като съобщи, че лидерите са се споразумели 60 000 мигранти, пристигнали в Италия и Гърция, да бъдат разперделени в други страни от ЕС през следващите две години, предаде ТАСС. Предстоят още много много спорове, прогнозира висш европейски дипломат,  цитиран от Reuters.

Системата от критерии заменя непопулярните предложения за задължителни квоти, срещу които възразиха Полша, Унгария, Чехия, Словакия и други, с аргумента, че на икономиките на бившите  комунистически страни все още липсва капацитетът да се справят.