За Студената война и навика на историята да се повтаря

01.01.2015 | 20:30 Редактор:
За Студената война и навика на историята да се повтаря
За Студената война и навика на историята да се повтаря

Годината е 1947-ма. Втората световна война е приключила. Скоро след това Съветският съюз и Съединените щати, като страни-победителки в конфликта, разполагат с военни блокове - Варшавският договор и НАТО, в които включват държави под тяхно политическо, икономическо и военно влияние. Противопоставянето между двата лагера, наречено Студена война, е придружено от взаимни подозрения, шпионаж, конкуренция за власт, военни заплахи, пропаганда, дипломатически маневри и икономически натиск.

Историята има навика да се повтаря

През 2014 г. една територия от 27 хил. кв. км. и население от близо 2 млн. души разпали с нова сила противопоставянето между Изтока и Запада. За имперските амбиции на властите в Кремъл и нестихващия стремеж на Запада за икономическо и политическо влияние в Източна Европа е нужен само повод за нов конфликт. Той е даден в началото на март 2014 г., след като униформени лица без опознавателни знаци нахлуват и за 48 часа превземат ключови институции и места на украинския полуостров Крим. Според сведения на Киев това са руски войски – подсказва го военното оборудване и някои забравени да бъдат премахнати униформени знаци. На 16 март е организиран референдум за присъединяване на автономната област към Руската федерация, като 93 на сто от гласувалите подкрепят искането. Допитването е определено като нелегитимно от Запада, но е подкрепено от Москва. Президентът Владимир Путин не се бави и ратифицира договор за присъединяването на Крим към Руската федерация.

Жребият е хвърлен

Заради анексирането на полуострова Москва е изключена от Г-8, а планираната за юни среща на групата в Сочи е официално отменена. ООН осъжда анексирането на Крим, а  НАТО спира сътрудничеството си с Русия. Европейският съюз и Съединените щати предприемат санкции срещу Москва. Изготвен е черен списък с руски и кримски политици, на които се забранява да пътуват до Канада, Съединените щати и страните от Евросъюза. Към мерките се присъединява Япония, а по-късно те са подкрепени и от Исландия, Черна гора и Украйна.

Голямото колело на историята прави един цял оборот

Започва вълна от сблъсъци между украинските военни и проруските сепаратисти в източната част на Украйна. Европейският съюз и САЩ разширяват черния списък със санкции, а Москва заплашва с "болезнени последици", като същевременно уверява, че не предвижда военна намеса в Украйна.

На 17 април на среща в Женева в присъствието на представители на Брюксел и Вашингтон Русия и Украйна сключват споразумение за разоръжаване на всички сепаратисти и незаконно въоръжени групировки в Украйна, както и за прекратяване на незаконната окупация на административни сгради в Източна и Южна Украйна. Напрежението обаче продължава и проруски активисти окупират областни административни сгради в Харков и Донецк, като отправят искане за референдуми за отделяне от Киев. По оценки на НАТО, близо 40 000 руски войници са разположени по границата с Украйна. Русия отрича тези данни.

Санкциите

Черният списък с руски лица и компании, попаднали под прицела на западните санкции, продължава да се увеличава. Москва отвръща с контрасанкции, като забранява вноса на определени хранителни продукти, плодове и зеленчуци в Русия от 28-те страни от Евросъюза, както и от тези, подкрепили санкциите. Изтокът нанася своя удар. Европа и Съединените щати губят милиарди от руското ембарго. Въпреки това Москва продължава да е в изолация. Новата Студена война между Изтока и Запада се води на икономическия фронт.

Случаят с малайзийския самолет

Случва се обаче нещо, което насочва рязко световния поглед върху Източна Украйна. На 17 юли самолет на Малайзийските авиолинии, изпълняващ полет от Амстердам до Куала Лупмур се разбива в района на село Грабово в Донецка област на около 35 км от руско-украинската граница. Загиват всичките 298 души на борда, по голямата част от които са холандски граждани. След инцидента Русия и Украйна започват взаимни обвинения в свалянето на самолета. Според Съвета по национална сигурност на Съединените щати и Федералната служба за разузнаване на Германия самолетът е свален от проруските въоръжени формирования. Тази версия обаче все още не е официлано доказана. Това още повече вледенява отношенията между Русия и Запада. Списъкът със санкции се увеличава, а Кремъл обявява, че с рестрикциите Западът се прострелва сам в крака, понасяйки загуби от над 40 млрд. долара.

Въпреки договореното на 5 септември в Минск прекратяване на огъня между страните от конфликта, примирието и до днес е ежедневно нарушавано. Западът обвинява Русия за случващото се и отправя редица призиви за спиране на насилието. Барак Обама казва, че самоизолацията на Русия продължава и определя политиката на Кремъл като открито националистическа.  В годишното си обръщение към руската нация Владимир Путин заявява, че Москва няма да се подчинява безмълвно на натиска на Запада за ситуацията в Украйна, като подчертава сакралното и цивилизационно значение на Крим за Русия.

През 1991 г. краят на Студената война идва с разпадането на отслабналия икономически и политически Съветски съюз на съставните си части. 23 години по-късно тъмните облаци на икономическа криза бавно застигат руската икономика, носени от вятъра на ежедневно обезценяващата се рубла. Историята има навика да се повтаря....