Застрашена ли е България от Grexit?

Изненадващата и продължила до малките часове среща на върха на 1 юни най-после обедини кредиторите на Гърция около общи условия, за да остане страната в еврозоната. Въпросът е дали правителството на Алексис Ципрас ще приеме тези условия, част от които несъмнено противоречат на предизборните обещания на СИРИЗА. Междувременно въпросът как би се отразил на България евентуалният Grexit е по-актуален отвсякога.

Текст ИВАНИНА МАНЧЕВА*

Какво ще се случи с Гърция? С приближаването на поредния краен срок в преговорите между Атина и кредиторите всички си задаваме този въпрос – без да можем да дадем категоричен отговор.

За разлика от кризата през 2010-2012 този път не финансови, а геополитически съображения ще определят изхода от преговорите. Сега еврозоната е много по-подготвена да ограничи заразата, а експозицията на Гърция към банки от частния сектор е значително по-малка. Тоест няма я икономическата принуда Гърция да бъде спасявана на всяка цена. От друга страна, ЕС не желае да си отваря още един фронт, особено на фона на растящата заплаха от Близкия изток. Европейските лидери ще трябва едновременно да убедят данъкоплатците, че правят всичко възможно да върнат техните пари, и да не допуснат Атина да попадне в сферата на влияние на Русия.

ВЪЗМОЖНИТЕ СЦЕНАРИИ СА ТРИ. Първият и най-вероятен предвижда някакво компромисно, половинчато решение (един вид „замразена криза”). Вторият е правителството на Ципрас да отстъпи и да предоговори споразумението. Третият – обяваване на дефолт и напускане на еврозоната.

"Половинчатото" решение може да има различни форми: ново удължаване на срокове, частично размразяване на траншове или на парите в ЕЦБ, дори мълчаливо съгласие за допускането на паралелна валута. За последното заговори дори германският финансов министър Волфганг Шойбле. Паралелната валута (най-вероятно не драхма, а разписки, с които да се плаща на държавни служители и пенсионери), е своеобразна алтернатива на частичното неизпълнение на вътрешните задължения. Тя е в съответствие и с призивите на германски икономисти за временно излизане на Гърция от еврозоната.

Как ще се отрази на България едно такова решение на гръцкия проблем? И положително, и отрицателно, като накъде ще се наклони балансът, зависи най-вече от детайлите.

МИНУС ЗА ТУРИЗМА, ПЛЮС ЗА ТУРИСТИТЕ. Ако Гърция въведе паралелна валута, повечето икономисти очакват тя незабавно да се обезцени спрямо еврото и да влезе в сила т. нар. закон на Грешам (лошите пари изтласкват добрите). Тоест цената на туристическите услуги в страната чувствително ще спадне.

От това българският туристически сектор ще загуби тройно. Първо, защото повече българи ще бъдат привлечени на юг (през 2014 статистиката отчита 322 000 пътувания на българи до Гърция с цел туризъм – което е малко над една четвърт от общия брой). Второ, защото немалко чужди туристи, които в момента предпочитат България по бюджетни съображения, биха могли да размислят. И трето, защото за солидния брой гърци, идващи да почиват у нас, България изведнъж ще се превърне в скъпа дестинация.

Впрочем дори Гърция да не излезе от еврозоната, икономическата криза забележимо ще намали цените на почивките там. И в момента могат да се намерят all inclusive пакети в Халкидики и Катерини, съпоставими с тези по южните български курорти. Ако се вярва на сайта за сравняване на цени Numbeo, ресторантите и хотелите у нас все още са по-евтини от гръцките, но цените в магазините са почти изравнени, а някои стоки (примерно дамски дрехи) са по-евтини в Гърция.

Единствената въпросителна, която може да компенсира падането на цените в Гърция, е евентуалното увеличаване на ДДС за нощувките (сега те са с редуцирана ставка).

НАМАЛЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ИЗНОС. Гърция има значителен дял в експорта на България – 7% през миналата година (и цели 14% ръст в първите месеци на 2015). Рисковете за експорта идват по две различни линии.

Първата е въвеждането на капиталов контрол и други бариери пред износителите. От този вид е временният данък от 26% върху покупките от страни с преференциални данъчни режими (включително България). С този данък ще се облагат всички доставки от страни с ниски данъци, после сумата ще се връща след проверка. Според заместник-министъра на финансите Кирил Ананиев загубите от тази усложнена процедура може да достигнат 1.5 млрд. лева. Мярката противоречи и на европейските правила, но въпросът остава открит.

Въвеждането на капиталов контрол (ограничения на паричните транзакции и пр.) също може да повлияе зле на търговията. Според доклад на Moody's от май натискът над гръцките банки ще се запази през следващите 12 до 18 месеца и има висока вероятност от въвеждане на капиталов контрол и замразяване на депозити

На второ място е обезценяването на евентуалната гръцка паралелна валута. Ако Атина започне да плаща с хартийки на държавните служители и те се обезценят, това ще свие вноса на млечни продукти, плодове, месо и облекло от България. Освен споменатите стоки експортът ни на юг включва индустриални стоки – метали, електрически машини, дървени изделия, хартия, стъкло и електрическа енергия.

Излизането на Гърция от еврото ще е добра новина за българските туристи, но доста лоша за българската туристическа индустрия

ПОЕВТИНЯВАНЕ НА НЯКОИ СТОКИ. Делът на Гърция в общия внос на България е относително малък – под 6%, но в отделни сфери гръцките доставки са значителни. В началото на тази година статистиката отчита лек спад на импорта от Гърция, най-вече заради намалените доставки на горива. Увеличават се обаче сделките със съобщителна и телевизионна техника, облекла и обувки. Освен това Гърция осигурява близо една трета от плодовете, зеленчуците и тютюна за българския пазар. Повечето от тези стоки биха поевтинели с една евентуална обезценка на гръцките пари.

УМЕРЕНИ РИСКОВЕ ЗА БАНКИТЕ. Четирите банки с гръцки капитал (три местни дружества и един клон) имат 23% от кредитите на банковата система и 22% от депозитите, показват данни на БНБ. Отливът на депозити от тях през първото тримесечие е значителен и достига 950 млн. лева. В същото време обаче те запазват сравнително добра ликвидност. Рискът да бъдат изправени пред ликвидни проблеми поради изтегляне на финансирането от банките-майки е относително нисък, тъй като т. нар. "гръцки" банки у нас разчитат предимно на местно финансиране, а банковата система у нас е свърхликвидна. Освен това законът позволява на БНБ да окаже ликвидна подкрепа на местните поделения на гръцките банки при наличието на достатъчно обезпечение (със залог на злато, чуждестранна валута или ДЦК).

Въпросът бе коментиран и от МВФ в доклад, публикуван през май. В него се посочва, че т. нар. гръцки банки „са относително ликвидни: не сме забелязали значителен отлив на депозитите“. Според фонда поделенията у нас могат лесно да се отделят от банките-майки (тоест да се продадат), ако се окаже необходимо.

Ако Гърция не обяви дефолт, рискът от банкова паника не е голям. При сценария „замразена криза”, отливът на депозити от тукашните поделения вероятно ще продължи, но този риск може да бъде контролиран от регулатора.

Съществуват някои неизвестни по отношение на качеството на портфейлите на тези банки, доколкото е възможно те да имат експозиция към гръцки риск. Според данни на БНБ обаче притежаваните от българските банки гръцки ценни книжа или депозити в гръцки банки (на стойност 1.1 млрд. евро към 31 декември) са продадени и не съществува такъв риск.

ПРИТОК НА КАПИТАЛ КЪМ БЪЛГАРИЯ. При предишния период на несигурност в Гърция много предприемачи пренасочиха бизнеса си към България. Към днешна дата гръцките инвестиции в България са 2.5 млрд. евро (по данни на БНБ, които дори изглеждат подценени). През Гърция минават някои от инвестициите на големи западни компании като Coca-Cola и IKEA. Според Гръцкия бизнес съвет, в който членуват 120 големи фирми, те представляват инвестиран капитал в размер на 3.5 млрд. евро, главно в банковата и финансовата сфера, както и големи промишлени предприятия в областта на металургията, стъкларската, циментовата, строителната и хранително-вкусовата промишленост.

Още през януари на среща с премиера Борисов тази организация прогнозира пренасочване на капитали към България в търсене на сигурност.

Гръцкият в. Kathimerini от своя страна твърди, че заради очакваното въвеждане на капиталов контрол, 85% от паричните резерви на 233 публични дружества в Атина са били насочени към други страни в последната половин година. Става дума за близо 9 милиарда евро.

---

* Текстът е публикуван в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 59 / 2015