Заплетената история на двата Великдена

Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ*

Ако външен наблюдател попадне в православен храм в сърцето на Балканите, едва ли ще може да определи дали той е български, или сръбски. Двете църкви са толкова близки, колкото изобщо е възможно – и нямаме предвид само разстоянието между седалищата им в София и Белград. Българската православна църква е най-старата в славянския свят; сръбската е втората най-стара (и създадена най-вероятно с активното участие на мисионери от България). Богослужението в двете се води на един и същи език – черковнославянски. Свети Сава, първият сръбски архиепископ, умира в Търново през 1235 и е погребан в храма "Свети 40 мъченици" (по-късно останките са преместени в манастира Милешева). Дори на Атон манастирите на двете патриаршии – Зографският и Хилендарският - са в съседство. Да не говорим за ролята, която сръбският Хилендар играе в българското Възраждане, давайки дом на Паисий. При толкова близости обаче има и една фрапантна разлика: в България празнуват Рождество на 25 декември, а в Сърбия – на 7 януари.

                Българският патриарх Неофит отслужва литургия в храма "Св. Александър Невски"

ЗАЩО КОЛЕДА НЕ Е ЕДНА ЗА ВСИЧКИ? Обяснението е в продължителната и твърде спорна борба между две календарни системи – Юлианската и Григорианската.

Юлианският календар, както подсказва името му, е въведен от Юлий Цезар през 46 г. преди Христа. Християнското летоброене го възприема, като единствено започва отчитането си от годината на раждането на Иисус. С минимални промени системата на Цезар е в сила повече от петнайсет столетия. Но тя има едно съществено несъвършенство. Юлианският календар определя дължината на годината на 365 дни и четвърт (тоест и 6 часа). За улеснение четвъртинките се събират, така че веднъж на четири години образуват един допълнителен ден – оттам и високосните години.

ЧИСТО АСТРОНОМИЧЕСКИ ОБАЧЕ годината (времето, за което Земята прави пълна обиколка около Слънцето) не продължава 365 дни и 6 часа – тя трае 365 дни, 5 часа, 49 минути и 12 секунди. Тези допълнителни 10:48 минути изглеждат дребна работа, но започват да се натрупват с вековете и силно объркват отбелязването на онези празници, които са обвързани с астрономически явления като пролетното равноденствие. През 1582 година например равноденствието се пада на 11 март, вместо на 21-и, както е било по време на Никейския събор през 325 година.

Един доктор и по съвместителство астроном от Верона, на име Луиджи Лилио, предлага сравнително просто решение на проблема. За да се съкрати годината с 10:48 минути (или общо с 0.002%), без това да обърка календара, е нужно само да се намали броят на високосните години. Вместо на 400 години да се падат сто високосни, както е дотогава, Лилио предлага те да са 97. Така занапред високосни ще са всички години, които се делят на четири (примерно 1588 или 2012). Изключение са годините, които завършват на две нули. От тях високосни са само онези, делими на 400 (като 1600 и 2000), другите (1800, 1900, 2100) са обикновени.

                                 Папа Григорий ХІІІ, портрет от Сципионе Пулцоне (фрагмент)

Идеята на Лилио, леко преработена, заляга в основата на Григорианския календар, въведен от папа Григорий ХІІІ през 1582 година. За да заличи натрупаното изоставане на юлианския календар, той просто задрасква десет дни – и така след 4 октомври 1582 настъпва направо 15 октомври (между другото григорианската реформа започва да налага и 1 януари като начало на годината – дотогава в повечето европейски страни годината е започвала през март, с първата пролет).

НОВИЯТ КАЛЕНДАР БЪРЗО ПОЛУЧАВА едно рамо от испанския крал Филип ІІ, под чиято власт по онова време са Португалия, Сицилия, Неапол, Милано, Фландрия и Холандия. Реформата е приета също от Полско-литовското кралство и в папските владения.

Но в некатолическия свят на новия календар се гледа с подозрение. Протестанти и православни виждат в него не толкова опит за решаване на научен проблем, колкото инструмент за разширяване влиянието на Рим.

Чуват се и съмнения в научната обосновка. Някои учени подозират, че промяната е, за да не може Великден повече да съвпада с Парилиите – деня на основаването на Рим и народен празник в папския град.

Заради това и православни, и протестанти предпочитат да се придържат към юлианската система. Едва в началото на ХХ век те са принудени да отстъпят, но не пред теологически или астрономически аргументи, а пред чисто финансови.

Различното летоброене силно обърква международната търговия – а в началото на миналия век тя е вече неудържима сила. Колониите пращат все повече стоки и суровини към Европа; телеграфът гарантира бърза информация; двигателите с вътрешно горене и електричеството правят корабоплаването евтино и надеждно; Суецкият и Панамският канали съкращават драстично търговските пътища. Изобщо началните години на ХХ век са епоха на разцвет и истинска глобализация. Първата световна война е окончателният катализатор за приемане на григорианския календар. Гърция го въвежда през 1923, последна от европейските страни, а през 1930 юлианският календар вече окончателно е в историята.

В БЪЛГАРИЯ И КАЛЕНДАРНАТА РЕФОРМА, както и толкова други неща, накрая се превръща в политическа битка.

               Васил Радославов, човекът, въвел Григорианския календар в България. Възпитаник на Виена и Хайделберг, член на Българското книжовно дружество, д-р Радославов и до днес си остава най-младият министър-председател в българската история

Първите опити за налагане на григорианския календар са направени през 1896 от Чезаре Тондини де Куаренги, дългогодишен мисионер от ордена на варнавитите в Хърватия, който идва в София, за да предложи реформа на тогавашния министър-председател Константин Стоилов. След консултации с екзарх Йосиф Стоилов отказва. Някои изследователи, като Димитър Христов ("Календарната промяна от 1916 г."), разглеждат споровете около реформата като противопоставяне между русофили и русофоби – първите държат за запазване на юлианския календар, вторите предпочитат наложения вече на Запад григориански.

Първата световна война доста променя баланса на про- и антируските сили. През 1915 Русия, от солидарност с традиционния си съюзник Сърбия, обявява война на България; руски кораби обстрелват варненското пристанище. В София правителството, както припомня Д. Христов, дори преименува катедралния храм от "Св. Александър Невски" на "Св. св. Кирил и Методий".

В такава атмосфера министър-председателят Васил Радославов, който по съвместителство е и министър на изповеданията, предлага календарната реформа. През февруари 1916, въпреки съпротивата на хора като председателя на Славянското дружество Стефан Бобчев, тя е приета от народното събрание и влиза в сила: след 31 март настъпва 14 април. България е първата православна държава, приела григорианското летоброене, но скоро е последвана и от останалите.

      Цар Фердинанд І Български и д-р Стефан Бобчев, един от главните противници на календарната реформа

НОВИЯТ КАЛЕНДАР ОБАЧЕ е въведен само в гражданските дела; Българската православна църква категорично отказва да възприеме григорианската реформа (епископът на Руската православна църква в София Серафим Соболев я нарича "Рожба на римокатолицизма и противоцърковно явление"). Църквата продължава да изчислява църковните празници по стар стил, така че те вече се падат на съвсем различни дати в гражданския календар – примерно Коледа се измества от 25 декември на 7 януари, след Нова година. Богоявление вече е на 19 януари вместо на 6, и така нататък.

Някои православни църкви, като руската и сръбската, продължават да ползват юлианския календар и до ден-днешен. Българската обаче отстъпва през 1968, когато с едно послание до клира на патриарх Кирил е оповестено преизчисляване на празничните дати, така че Коледа отново да е на 25 декември (за целта са "премахнати" 14 дни от църковния календар между Никулден и Рождество).

Този ход отново приобщава българите към мнозинството християни (и между другото позволява подобаващо отпразнуване на Новата година, която преди това се е падала по средата на коледните пости). Но много духовници в България са яростно против и продължават да възразяват дори и днес. "До смяната на календара, църковните празници така бяха пропити в живота на хората, че те свързваха всички събития с църковните празници, с простите изрази: "Това се случи на Петровден", "тогава беше Гергьовден" или: "пред Димитровден" и т.н. "Новите" хора вече загубиха този маркиращ репер на събитията и така постепенно губеха връзката си с Църквата", пише Йеромонах Касиан ("Съвременният християнин и разделението или старият календар и науката"). Но дали тази загуба е по вина само на григорианския календар, или и упорството на българската църква да празнува Коледа през януари има отражение?

         Чудото на Благодатния огън в църквата "Възкресение Христово" в Йерусалим е централно събитие в православното честване на Великден

КАКВО СЕ СЛУЧВА С ВЕЛИКДЕН? Вече разбрахме защо българи и сърби празнуват Рождество с две седмици разлика. Но защо тогава българският Великден съвпада със сръбския, а се разминава с католическия? Обяснението е в така наречената Пасхалия – методът, по който различните църкви изчисляват датата на Пасха, или Великден.

Трябва да уточним, че съществуват две Пасхи. Юдейската чества деня на избавлението на евреите от Египет. Християнската Пасха е Великден, денят на Възкресение Христово. Двете не бива да съвпадат като дати, защото според евангелията на юдейската Пасха се е състояла Тайната вечеря на Иисус и учениците му – три дни преди Възкресение. Следователно Великден трябва да се пада в първата неделя след юдейската Пасха.

Но определянето на тази старозаветна Пасха не е лесно, понеже древните юдеи са ползвали не юлианския, а класическия лунен календар (с месеци от по 29 дни). Затова още след Никейския събор християните приемат, че Великден е в неделята на първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Но в католическата пасхалия нито равноденствието, нито пълнолунието съвпадат с реалните астрономически явления. Пълнолунието се определя от църковния лунен календар (понякога се разминава с два дни с действителното пълнолуние), а равноденствието е фиксирано на 21 март. Разминаването между католици и православни се увеличава от факта, че католиците изчисляват от григорианския 21 март, а православните – от юлианския, който е две седмици по-късно. И освен това православните не допускат Великден да се падне преди юдейската Пасха, което понякога се случва в католическия свят.

В резултат на всичко това двата празника понякога съвпадат, какъвто бе случаят през миналата година, а понякога православният закъснява с цели пет седмици, като през 2013.

Има предложения за уеднаквяване на датата, както и за отпадане на безумно сложните църковни изчисления. Примерно Великден винаги да се чества във втората неделя на април – според изчисления на астрономи 8 април е най-вероятната действителна дата на Възкресение Христово.

Но, между нас казано, не очаквайте нещо подобно да бъде прието скоро. Твърде много хора и от двете страни ще го обявят за предателство и "противоцърковно явление".

КУРИОЗИ

СМЯНАТА НА ДАТИТЕ води до някои исторически куриози. Добър пример е знаменитото пристигане на Уилям ІІІ в Бриксъм, за да вземе короната на Англия през 1688. Понеже холандците са приели реформата, а англичаните – не, в учебниците ще прочетете, че Уилям отплава от Холандия на 11 ноември 1688, за да пристигне в Англия... на 5 ноември.

По същата причина се смята, че Шекспир и Сервантес са починали на една и съща дата – 23 април 1616, макар че в действителност двете събития стават с десет дни разлика. Заради това любопитно съвпадение ЮНЕСКО обяви 23 април за световен ден на книгата.

---

* Статията е публикувана в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 55 / 2015