Текст и снимки: Виктория Крумова
Българският филм „Урок“ е големият победил на 19-тия международен София Филм Фест
2015 е годината, в която София е новият „Град на киното“ в мрежата на ЮНЕСКО Творчески градове, както и тази, в която отбелязваме 100-годишнината на българското кино.
За деветнайсти пореден път в зала 1 на НДК се проведе церемония по награждаване на Международния филмов фестивал СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ. В програмата на конкурса участваха 224 игрални, документални и късометражни продукции от 57 различни страни, разположени на шест континента, както съобщи създателят и директор на фестивала Стефан Китанов.
Награждаването беше проведено под жизнения съпровод на грузински музиканти, което не е случайно, тъй като на тазгодишния фестивал има истинска експлозия от забележителни грузински филми. „Фокус върху киното на Грузия“ е програма от 16 заглавия, а почетен гост на фестивала и председател на Балканското жури е първата дама на грузинската кинематография режисьорката Нана Джорджадзе. През 1997г. тя става световноизвестна, когато в Кан получава „Златна камера“ за „Робинзониада, или моят английски дядо“. На София Филм Фест тя беше удостоена с Наградата на София на Столична община като признание за приноса й към света на киното.
Първият връчен приз беше Наградата на младежкото жури, която се присъди на филма „Без граници“ на иранския режисьор Амирхосеин Асгари, който беше и гост на фестивала.
Наградата на ФИПРЕССИ беше присъдена на българо-гръцкия филм „Урок“ на режисьорите Кристина Грозева и Петър Вълчанов. Кинотворбата е по действителен случай и пресъздава историята на учителка от провинциален български град, която, притисната от обстоятелствата, опитва да ограби банка с воден пистолет.
Продукцията спечели още Наградата на публиката, диплом и премия от 1000лв., връчени от заместник-кмета с ресор култура на Столична община д-р Тодор Чобанов, както и приза за Най-добър български игрален филм.
Кинодейците изтъкнаха факта, че „Урок“ е пример как се подкрепя български филм и изразиха надежда, че и в България ще се създаде национален фонд за кино. „Урок“ грабна и Голямата награда на СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ, както и премия от 7000 евро.
В документалната програма на конкурса участваха 11 заглавия, като почетен диплом Special Mention получи хърватският „Остров на разбитите души“. Наградата „Милениум“ за най-добър документален филм, премия от 1000 евро и статуетка спечели продукцията на Дания, Финландия, Индонезия, Норвегия и Великобритания „Образът на мълчанието“ на режисьора Джошуа Опенхаймер.
Международното жури с председател Стефан Командарев, което определи основните награди, както и гостите на церемонията, подкрепиха с аплодисменти и първия почетен член на журито украинския режисьор Олег Сенцов, който се намира в затвор в Москва заради подкрепата си за Евромайдан протестите и се обяви против анексирането на Крим от Русия.
Наградата на Гилдия „Критика“ на българските кинокритици отиде при общественозначимия „Защо аз?“ на румънския режисьор Тудор Джурджу и продуцентите от българска страна Виктор и Борислав Чучкови и Мария Методиева. Лентата е създадена по действителен случай за живота на румънския прокурор Кристиан Панаит, който се самоубива през 2002г., като се превръща в герой в борбата срещу корумпираната система.
Наградата на „Домейн Бойар“ за най-добър балкански филм, премия от 1000 евро, както и бутилка „Платинум Каберне Совиньон“ със златен медал от Париж, беше присъдена на турско-френско-германската продукция „Следвай гласа ми“ на режисьора Хюсеин Карабей. С почетен диплом Special Mention беше отличен и филма „Аферим!“ на режисьора Раду Жуде. Журито присъди и почетен диплом Special Mention на филма „Събирач на трупове“ на младия български режисьор Димитър Димитров.
JAMESON Диплом Special Mention се придъди на филма „Врагове“ на режисьора Христо Симеонов.
Наградата JAMESON за български късометражен филм, статуетка и премия от 6000 евро се връчиха на филма „Гинка“ на Антония Милчева, която благодари на учителя си режисьора Георги Дюлгеров, както и на главната героиня във филма - Гинка.
Почетен диплом Special Mention за режисура беше присъден на мексиканеца Андрес Кларион Ранхел за филма му „Илда”.
Наградата за режисура спечели Габор Рейз за унгарския филм „По необясними причини”, а Специалната награда на журито отиде при германския „Млади сме, силни сме” на режисьора Бурхан Курбани.
Веднага след церемонията по награждаването беше показана и последната завладяваща творба на един от най-големите майстори на киноизкуството Вим Вендерс „Солта на земята“. Филмът е портрет на гениалния бразилски фотограф Себастиао Салгадо, но също и портрет на планетата Земя. Документалният филм е създаден в партньорство с Жулиано Рибейро Салгадо, син на Себастиао Салгадо, и е удостоен със Специалната награда на журито и Наградата на екуменическото жури в програмата „Особен поглед“ от фестивала в Кан 2014, с Наградата на публиката в Сан Себастиан 2014 и с номинация за „Оскар“ за най-добър документален филм.
Разказът е за живота, работата и мисията на световноизвестния икономист и артист, който пътува през различни континенти и проследява историята на времето. Един от най-талантливите „рисувачи със светлина“ в историята започва творческата си кариера като социален фотограф и става свидетел на значими събития в историята на света – международни конфликти, суша, глад, геноцид и масови преселения. Творецът изследва самобитни племена, движен от дълбока обич към хората, които нарича „солта на земята“. След като се сблъсква с жестокости, омраза и смърт, Себастиао Салгадо изпада в депресия и решава да прекрати социалните си фото-проекти. Фотографът споделя, че „хората са свирепи животни, които не заслужават да живеят“, а „историята на човечеството е пълна с войни“. Освен природните бедствия, той вижда и по-страшния проблем със споделянето, омразата и насилието между хората.
В продължение на 40 години майсторът зад обектива посещава африканския район Сахел, Папуа Нова Гвинея, Мексико, острови в Арктическия океан, Нигер, Мали, Бразилия, Конго, Танзания, бивша Югославия, Сибир, Кувейт. Фото-проектите му са отпечатани в десетки книги и списания, а изложбите му обикалят световноизвестни галерии и музеи.
През 2004г. Салгадо стартира проекта си „Genesis”, с който „лекува душата си“ от жестокостите, на които е станал сводетел. Новата цел на пътуванията му е да представи пълната естественост на природата и съхранените самобитни човешки общности. Уникалният фотографски проект е преклонение и почит пред красотата на планетата, девствените флора и фауна.
Салгадо и съпругата му Лелия основават неправителствената организация „Instituto Terra”, посветена на мисията за повторно залесяване на опустошени територии в родната им Бразилия. От 1998г. досега там са засадени над два милиона нови дървета и регионът е превърнат в резерват. Активната природозащитна позиция на великия фотограф и съпругата му, чиято идея е паркът, са в основата на документалния филм на Вим Вендерс и сърежисьора Жулиано Салгадо.
Германският кинодеец от години се възхищава на творчеството и мисията на Салгадо и решава да създаде филм, посветен на артиста. Вендерс избира да покаже лицето на фотографа буквално през собствените му творби, докато ги съзерцава и говори за тях. Авторът на филма споделя, че истинската сила на портрета е в това да разбереш човека, когото снимаш. Без съмнение разтърсващото визуално пътешествие из човешката цивилизация и магията на природата на Вим Вендерс е постигнало внушението си.