Международен възпоменателен ден на Холокоста

Тази година се навършват 70 години от освобождаването на Аушвиц-Биркенау

27.01.2015 | 17:45 Редактор: Ирина Георгиева
Международен възпоменателен ден на Холокоста

На 27 януари светът отбелязва Международния възпоменателен ден на Холокоста, пишат от МВнР. Тази година се навършват 70 години от освобождаването на Аушвиц-Биркенау – един от най-ужасяващите концлагери на нацисткия режим, където са загинали около 1.5 милиона души. Именно денят, в който през 1945 г. е освободен лагерът, е определен през 2005 г. от ООН за Международен ден в памет на жертвите на Холокоста. Резолюцията припознава необходимостта да се предпазят бъдещите поколения от ужасите на геноцида и престъпленията срещу човечеството и насърчава страните-членки да пазят спомена за трагичните събития от Втората световна война, за да не се повторят никога повече.

Холокостът  е безпрецедентен акт на омраза към различния, който бележи повратен момент в човешката история. По време на Втората световна война нацисткият режим изпълнява програма за т. нар. „окончателно решение на еврейския въпрос“, в резултат на което систематично са избити над шест милиона евреи в Европа. Жертва на расистката идеология на нацистите стават и други етнически, социални и политически групи.

Изявление на министър Даниел Митов по повод Международния възпоменателен ден в памет на жертвите на Холокоста

Днес светът  отново е  свидетел на ярки прояви на антисемитизъм и неуважение към другия, които будят тревогата на международната демократична общност, заяви министър Митов. В съвместно заявление, прието по време на Неформалното заседание на ОС на ООН на 22 януари 2015 г., държавите-членки, сред които и България, припомнят че решимостта да се унищожат условията, причинили Холокоста, е бил  водещ принцип за основателите на тази организация преди 60 години. Призивът към всички нас е да не преставаме да се борим с това явление и да продължим да полагаме усилия за изграждане на свят, основан на взаимно разбирателство, подчерта той.

Вдъхновение и кураж за тази нелека битка можем да потърсим в българската история и силата на българското гражданско общество, проявена в годините на Втората световна война. Спасяването на българските евреи не е случаен факт, нито резултат от случайно стечение на обстоятелства. Той показва, че е било възможно Холокостът да бъде спрян. Спасяването на българските евреи е изключителен исторически пример за това, че чрез проявява на лична и политическа смелост, гражданска съвест и воля може да се противодейства и на най-мракобесната политика, заяви още външният министър.

Президентът Росен Плевнелиев също застана зад тезата, че престъпленията на нацизма не трябва да бъдат забравяни:

"Не можем да позволим споменът за Холокоста да изчезне заедно с последните оцелели свидетели." - заяви президентът Росен Плевнелиев по време на Сесията на държавните ръководители в рамките на Четвъртия международен форум „Let my people live!“, което се проведе в столицата на Чешката република, Прага.

В изказването си държавният глава подчерта, че ако европейските общества не се поучат от миналото ще продължат да повтарят допуснатите грешки.

"Голямата тема за жертвите на тоталитарните режими е от изключително значение както за мен като държавен глава, така и за българския народ." - посочи Росен Плевнелиев.

Президентът заяви, че с отдаването на почит пред паметта на жертвите на Холокоста се отправя послание за единство към всички народи по света и всеки лидер носи отговорност за недопускането на подобна трагедия в бъдеще.

"Когато почитаме загиналите и чуем историите на оцелелите, трябва да се запитаме как цивилизованият свят допусна това да се случи." - отбеляза държавният глава.

Росен Плевнелиев беше категоричен, че трагедия от подобен мащаб не може да бъде обяснена единствено с посочването на инициаторите и извършителите на масовите убийства.

"Отговорност носят и всички, които останаха безразлични и които смятаха, че това не ги засяга." - подчерта президентът.

Росен Плевнелиев припомни думите на признание към българския народ от бившия президент на Държавата Израел Шимон Перес, изречени преди две години в ЕП, при откриването на изложбата, посветена на 70-годишнината от спасяването на българските евреи през Втората световна война:

"По-добре е да сме изправени пред икономическа криза, отколкото пред морална катастрофа, по-добре е да имаме икономически проблеми, отколкото да носим исторически срам."

Държавният глава припомни, че тогава в своето изказване Шимон Перес е описал българския народ като скромен, но истински героичен, народ, който даде на света безпрецедентен пример за кураж и човечност, правейки моралния избор да се противопостави срещу най-голямото зло в историята – нацизма.

Пред участниците във форума президентът Плевнелиев подчерта, че в най-мрачните години на Втората световна война българският народ успява да спаси цялата еврейска общност у нас – почти 50 000 души и изрази съжалението си, че страната ни не е била в състояние да направи същото и за евреите от северна Гърция и части от Югославия, които не са били български граждани.

"Скърбим дълбоко за тяхната смърт, както и за всички жертви на Холокоста, чиято памет ще помним вечно." - заяви държавният глава.

"Не трябва да забравяме, че във всяко общество винаги има някой, който предпочита насилието пред думите и винаги ще има фанатици и екстремисти, които ще се опитват да оправдаят своите престъпления с името на Бог." - посочи още президентът.

Държавният глава беше категоричен, че бруталните убийства на невинни хора не могат да бъдат оправдани с религиозни вярвания и че животът на всеки човек е безценен и хората са равни независимо дали изповядват християнството, исляма, будизма или друга религия. Жестокото нападение в Париж предизвиква вълна на обща солидарност и днес гражданите на Европа открито заявяват решимостта си да отстояват неприкосновеността на достойнството, свободата и човешкия живот, подчерта българският държавен глава.

Президентът Плевнелиев призова участниците във форума да се обединят срещу тероризма, ксенофобията и антисемитизма и отбеляза, че тази вечер, като част от кампанията на еврейските организации в т.ч. на Европейската еврейска асоциация, светлините на президентската институция в България ще останат включени, в знак на подкрепа към всички хора в Европа, които и днес изпитват тревога за своята сигурност.

"Това е символичен жест, но той показва, че понякога и най-малкото усилие е достатъчно, за да прогони тъмнината и да вдъхне отново надежда и светлина." - заяви държавният глава.

Дори и най-голямото зло може да бъде предотвратено ако хората, независимо от своята религиозна и етническа принадлежност, се обединят и твърдо кажат „не“ на омразата, каза още президентът и припомни думите на Ласана Батили, който спаси част от хората по време на заложническата криза в Париж:

"Ние сме братя. Няма значение дали си евреин, християнин или мюсюлманин. Всички сме в една и съща лодка и трябва да си помагаме, за да се справим."

Росен Плевнелиев подчерта, че днес в „сърцето“ на българската столица София, един до друг са разположени храмовете на различни религии – православна и католическа църкви, джамия и синагога.

"Те съществуват една до друга в мир и това е огромен пример за толерантност, мъдрост и уважение към различните." -  заяви президентът и припомни, че от делата на всички нас зависи как ще изглежда светът, в който живеем.