Томчо Томов: Медиите трябва да изпращат ценностни послания
Стремежът към непрекъснато усъвършенстване е критично важен за съвременното общество, коментира ръководителят на Националния център за оценка на компетенциите към БСК
16.09.2015 | 08:00
Редактор: Мариета Иванова
Томчо Томов: Медиите трябва да изпращат ценностни послания
Медиите трябва да изпращат ценностни послания и да формират нагласи у младите хора, че за да постигнеш успех, трябва да инвестираш в себе си. Това коментира в ексклузивно интервю за Bulgaria On Air д-р Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите към БСК. По думите му „днес медиите, интерпретирайки действителността, моделират съзнанието на хората, качеството на мислене, ценностите и нагласите в обществото”.
Повод за коментара му е предстоящата на 5 октомври конференция „Образование и медии”, организирана от медийна група Bulgaria On Air и Bloomberg TV. Българската стопанска камара е партньор на събитието.
Д-р Томов коментира какви са тенденциите сред компаниите да обучават служителите си и дали са честни практики за стимулиране на развитието на компетенциите.
Ето и пълният текст на интервюто:
Г-н Томов, какви допълнителни знания са необходими най-често за новоназначените ви служители според спецификата на индустрията, в която работите?
В рамките на проект „Създаване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите“ БСК проведе серия от национални проучвания на удовлетвореността на работодателите и студентите от подготовката в системата на висшето образование и качеството на реализация на младите специалисти. Според анкетираните има сериозни проблеми в нивото на специфичните за професията (специалността) практически познания и умения относно:
- техника, технологии и бизнес процеси в съответната индустрия;
- промишлени стандарти;
- нормативна уредба;
- бизнес анализ, планиране и прогнозиране;
- управление на иновации, развойна и внедрителска дейност;
- системи за безопасност;
- работа с информация и специализиран софтуер, рефлексивно учене, готовност за продължаващо учене и усъвършенстване.
По отношение на преносимите знания и умения нарастват потребностите на пазара на труда от:
- интердисциплинарни познания; хибридни умения, комбинации от технически умения,
- маркетингов нюх, вътрешно предприемачество;
- специализирани познания по функционален мениджмънт (екология, качество, иновации,
- маркетинг, корпоративни финанси, управление на риска, управление на знанието,
- управление на човешките ресурси, управление на проекти, управление на конфликти);
- езикови познания и работа с втори и трети език;
- аналитично, иновативно и креативно мислене, емоционална интелигентност;
- умения за работа в екип, лидерство, решаване на проблеми, убеждаващо въздействие,
- фокус върху клиента, успешни продажби и водене на преговори;
- умения за управление на времето и управление на стреса.
Обучавате ли новоназначените служители допълнително? Колко често ви се случва? За всеки или за всеки втори нов служител?
Според проучванията на БСК около 24% от предприятията (предимно големите и тези с международно участие) прилагат целенасочено въвеждащи програми за новопостъпилите служители. Те включват, както въвеждащо обучение, така и форми на консултиране, менторство и коучинг. Около 25% от предприятията проучват потребностите от обучение и прилагат съобразени с тях програми за обучение на своите служители.
Останалите предприятия осъществяват периодични обучения под натиск на ситуацията - при промяна в нормативни актове, на техническо оборудване и внедряване на нови технологии.
Забелязвате ли желание у служителите си да научават нещо ново, което да използват в работата си?
Това желание зависи до голяма степен от културата в организацията и политиките на мениджмънта за мотивиране и стимулиране на активността в професионално-личностното усъвършенстване. За съжаление предприятията, които прилагат такива системи, които мотивират и възнаграждават усилията на своите служители да развиват компетентността си, да проучват новости, да усвояват добри практики и да предлагат иновации и подобрения, са под 20%.
По-младите или по-опитните служители имат по-често и повече желание да научават нови неща?
До известна степен това е поколенчески проблем. При служителите с по-голям опит често се задействат психологически бариери към новото. Но и те могат да бъдат ангажирани и мотивирани, ако се прилагат адекватни форми и методи на обучение. Изобщо желанието за ново познание и усъвършенстване в посока на промените не зависи толкова от възрастта, колкото от качествата, нагласите, стремежите и поведенческите модели на личността.
Как медиите могат да помогнат в образованието на младите хора и обществото?
Още по темата
Без да преувеличавам, бих казал, че днес медиите, интерпретирайки действителността, моделират съзнанието на хората, качеството на мислене, ценностите и нагласите в обществото. Това е едновременно власт и отговорност. Медиите трябва да изпращат ценностни послания и да изграждат нагласи у младите хора, че „вратата към успеха се отваря отвътре, а не отвън“. Че за да постигнеш успех, трябва да инвестираш в себе си. Че човек държи съдбата си в собствените си ръце и от неговите амбиция, знания, умения и компетентност зависи качеството му на живот. Стремежът към познание, към непрекъснато усъвършенстване е критично важен за жизнеността на съвременното общество и за реализацията на младите хора в условията на икономика, основаваща се на знанието.
Имат ли място медиите в процеса на образование?
Да, в различни аспекти:
- От една страна, медиите трябва да представляват, да осъществяват обществен контрол и да отстояват обществените интереси, свързани с достъпа до качествено образование и ефективността на публичните средства, вложени в образователната система.
- От друга страна, медиите и особено електронните разполагат с много по-атрактивни средства за комуникация, представяне на информация, въздействие върху личността и развитие на човешката култура. Образованието чрез средствата за масова комуникация развива когнитивните умения, способностите за селекция на информация, критичното и аналитичното мислене, креативността, стимулира и структурира ученето през целия живот. Различните медийни техники могат успешно да формират култура на знанието, любознателност, емоционално преживяване и интерес към ново познание. Интернет, който е основният източник на информация за младите хора, предоставя множество предизвикателства в тази насока.
Томчо Томов е ръководител на Националния център за оценка на компетенциите към БСК от 2010 година.
Завършил е психология в СУ „Св. Климент Охридски” и „Икономика и управление на нематериалната сфера” в Университета за национално и световно стопанство – София. Притежава сертификат за “Професионален мениджър MBA” от Open University, Великобритания. Специализирал е организационно поведение (Есберг, Дания), индустриални отношения (Histadrut, Израел), корпоративни комуникации (CFDT, Франция), умения за разработване на компетентностен модел (България) и фирмени политики по възнаграждение и стимулиране (България).
Томчо Томов е мениджър „Човешки ресурси” на „Тепро Метал” ЕАД, а преди това е управлявал човешките ресурси на „Крамиковци” АД, „Джеф Ко” ЕООД и „Дага полис” АД. Бил е управител на консултантските агенции SIA и Crosspoint Consult.
Има също така богат преподавателски и научен опит. Ръководител е на специалност “Управление на човешките ресурси” в ЦДО към ТУ-София, ст. ас. и преподавател по дисциплините “Организационно поведение” и “Социална психология” в ТУ-София и СУ „Св.Кл.Охридски”. Член е на Академичния съвет на Европейски политехнически университет. Автор на 275 статии и монографии.
Притежава над 20-годишен консултантски опит в областта на управлението на човешките ресурси, индустриалните отношения, организационната ефективност и връзките с обществеността и рекламата.
Останете информирани с Bulgaria ON AIR и в канала ни в
Google News Showcase.
Харесайте страницата ни във Facebook
ТУК