Томчо Томов: Медиите трябва да изпращат ценностни послания

Стремежът към непрекъснато усъвършенстване е критично важен за съвременното общество, коментира ръководителят на Националния център за оценка на компетенциите към БСК

16.09.2015 | 08:00 Редактор:
Томчо Томов: Медиите трябва да изпращат ценностни послания
Томчо Томов: Медиите трябва да изпращат ценностни послания

Медиите трябва да изпращат ценностни послания и да формират нагласи у младите хора, че за да постигнеш успех, трябва да инвестираш в себе си. Това коментира в ексклузивно интервю за Bulgaria On Air д-р Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите към БСК. По думите му „днес медиите, интерпретирайки действителността, моделират съзнанието на хората, качеството на мислене, ценностите и нагласите в обществото”.

Повод за коментара му е предстоящата на 5 октомври  конференция „Образование и медии”, организирана от медийна група Bulgaria On Air и Bloomberg TV. Българската стопанска камара е партньор на събитието.

Д-р Томов коментира какви са тенденциите сред компаниите да обучават служителите си и дали са честни практики за стимулиране на развитието на компетенциите.

Ето и пълният текст на интервюто:

Г-н Томов, какви допълнителни знания са необходими най-често за новоназначените ви служители според спецификата на индустрията, в която работите?

В рамките на проект „Създаване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите“ БСК проведе серия от национални проучвания на удовлетвореността на работодателите и студентите от подготовката в системата на висшето образование и качеството на реализация на младите специалисти. Според анкетираните има сериозни проблеми в нивото на специфичните за професията (специалността) практически познания и умения относно:

  • техника, технологии и бизнес процеси в съответната индустрия;
  • промишлени стандарти;
  • нормативна уредба;
  • бизнес анализ, планиране и прогнозиране;
  • управление на иновации, развойна и внедрителска дейност;
  • системи за безопасност;
  • работа с информация и специализиран софтуер, рефлексивно учене, готовност за  продължаващо учене и усъвършенстване.

 По отношение на преносимите знания и умения нарастват потребностите на пазара на труда от:

  • интердисциплинарни познания; хибридни умения, комбинации от  технически умения,  
  • маркетингов нюх, вътрешно предприемачество;
  • специализирани познания по функционален  мениджмънт (екология, качество, иновации,
  • маркетинг, корпоративни финанси,  управление на риска, управление на знанието,
  • управление на човешките ресурси, управление на проекти, управление на конфликти);
  • езикови познания и работа с втори и трети език;
  • аналитично, иновативно и креативно мислене, емоционална интелигентност;
  • умения за работа в екип, лидерство, решаване на проблеми, убеждаващо въздействие,
  • фокус върху клиента, успешни продажби и водене на преговори;
  • умения за управление на времето и управление на стреса.

 
Обучавате ли новоназначените служители допълнително? Колко често ви се случва? За всеки или за всеки втори нов служител?

Според проучванията на БСК около 24% от предприятията (предимно големите и тези с международно участие) прилагат целенасочено въвеждащи програми за новопостъпилите служители. Те включват, както въвеждащо обучение, така и форми на консултиране, менторство и коучинг. Около 25% от предприятията проучват потребностите от обучение и прилагат съобразени с тях програми за обучение на своите служители.

Останалите предприятия осъществяват периодични обучения под натиск на ситуацията - при промяна в нормативни актове, на техническо оборудване и внедряване на нови технологии.

Забелязвате ли желание у служителите си да научават нещо ново, което да използват в работата си?
Това желание зависи до голяма степен от културата в организацията и политиките на мениджмънта за мотивиране и стимулиране на активността в професионално-личностното усъвършенстване. За съжаление предприятията, които прилагат такива системи, които мотивират и възнаграждават усилията на своите служители да развиват компетентността си, да проучват новости, да усвояват добри практики и да предлагат иновации и подобрения, са под 20%.

По-младите или по-опитните служители имат по-често и повече желание да научават нови неща?

До известна степен това е поколенчески проблем. При служителите с по-голям опит често се задействат психологически бариери към новото. Но и те могат да бъдат ангажирани и мотивирани, ако се прилагат адекватни форми и методи на обучение. Изобщо  желанието за ново познание и усъвършенстване в посока на промените не зависи толкова от възрастта, колкото от качествата, нагласите, стремежите и поведенческите модели на личността.

Как медиите могат да помогнат в образованието на младите хора и обществото?

Още по темата

Без да преувеличавам, бих казал, че днес медиите, интерпретирайки действителността, моделират съзнанието на хората, качеството на мислене, ценностите и нагласите в обществото. Това е едновременно власт и отговорност. Медиите трябва да изпращат  ценностни послания и да изграждат нагласи у младите хора, че „вратата към успеха се отваря отвътре, а не отвън“. Че за да постигнеш успех, трябва да инвестираш в себе си. Че човек държи съдбата си в собствените си ръце и от неговите амбиция, знания, умения и компетентност зависи качеството му на живот. Стремежът към познание, към непрекъснато усъвършенстване е критично важен за   жизнеността на съвременното общество и за реализацията на младите хора в условията на икономика, основаваща се на знанието.

Имат ли място медиите в процеса на образование?

Да, в различни аспекти:

  • От една страна, медиите трябва да представляват, да осъществяват обществен контрол и да отстояват обществените интереси, свързани с достъпа до качествено образование и ефективността на публичните средства, вложени в  образователната система.
  • От друга страна, медиите и особено електронните  разполагат с много по-атрактивни средства за комуникация, представяне на информация, въздействие върху личността и развитие на човешката култура. Образованието чрез средствата за масова комуникация развива когнитивните умения, способностите за селекция на информация, критичното и аналитичното мислене, креативността, стимулира и структурира ученето през целия живот.  Различните медийни техники могат успешно да формират култура на знанието, любознателност, емоционално преживяване и интерес към ново познание. Интернет, който е основният източник на информация за младите хора, предоставя множество предизвикателства в тази насока.

 

Томчо Томов е ръководител на Националния център за оценка на компетенциите към БСК от 2010 година.  
Завършил  е психология в СУ „Св. Климент Охридски” и „Икономика и управление на нематериалната сфера” в Университета за национално и световно стопанство – София. Притежава сертификат  за “Професионален мениджър MBA” от Open University, Великобритания. Специализирал е организационно поведение (Есберг, Дания), индустриални отношения (Histadrut, Израел), корпоративни комуникации  (CFDT, Франция), умения за разработване на компетентностен модел (България) и фирмени политики по възнаграждение и стимулиране (България).

Томчо Томов е мениджър „Човешки ресурси” на „Тепро Метал” ЕАД, а преди това е управлявал човешките ресурси на „Крамиковци” АД, „Джеф Ко” ЕООД и „Дага полис” АД. Бил е управител на консултантските агенции SIA и Crosspoint Consult.
Има също така богат преподавателски и научен опит. Ръководител е на специалност “Управление на човешките ресурси” в ЦДО към ТУ-София, ст. ас. и преподавател по дисциплините “Организационно поведение” и  “Социална  психология” в ТУ-София и СУ „Св.Кл.Охридски”. Член е на Академичния съвет на Европейски политехнически университет. Автор на 275 статии и монографии.
Притежава над 20-годишен консултантски опит в областта на управлението на човешките ресурси, индустриалните отношения, организационната ефективност и връзките с обществеността и рекламата.