Кирил Григоров: Поне 10 години ще продължи процедурата по ликвидиране на КТБ

Кирил Григоров: Поне 10 години ще продължи процедурата по ликвидиране на КТБ

Най-малко 10 години ще продължи процедурата по ликвидиране на КТБ, смята Кирил Григоров от Българската агенция за кредитен рейтинг. В Сутрешния блок на Bulgaria On Air експертът изрази скептицизъм относно шансовете за възстановяване на активите на банката. По думите му времето за това е пропуснато и отговорността за това е на банковия надзор, от една страната, и на финансовото разузнаване- от друга.

„Ние просто пропуснахме времето, когато са раздавани кредитите. Банков надзор е трябвало да го забележи. Ако са раздадени кредити на кухи фирми, това е по вина на банков надзор и на финансовото разузнаване,“ коментира Григоров.
По думите му не е ясно кога се е случило „разграбването на банката“ - дали при раздаването на кредити на „кухи фирми“, които впоследствие са били използвани за закупуване на „апетитните хапки като БТК и Булгартабак“, или след отнемането на лиценза на банката. Той също така подчерта, че не е ясно дали действително обезценката на активите е около 3 млрд. лв. Григоров подчерта, че най-евтиният вариант за решаване на проблема е бил, ако банката е била одържавена.

По думите му Фондът за гарантиране на влоговете няма да успее да възстанови особено големи суми от обезценените активи на финансовата институция. Той подчерта, че колкото повече минава времето, толкова повече намалява шансът за това. По думите му, ако се окаже вярна хипотезата за раздаване на кредити на „кухи фирми“ и прехвърлянето на средствата към други фирми се губи следата къде всъщност са отишли парите.

Експертът посочи още, че към момента са върнати около 180 млн. лв. от кредитите- „това са здрави кредити, които се обслужват“. Под 400 млн. лв. са прехвърлените депозити в други банки, допълни още той. В същото време  „кредитният портфейл на банката беше над 5 млрд. лв.“, коментира Григоров. - „Борбата оттук нататък е кой ще получи тези апетитни хапки“, допълни той.

Експертът посочи още, че целта на промяната на Закона за банковата несъстоятелност е да направи осъществените „прихващния недействителни със задна дата“. От съда обаче зависи как ще тълкува закона, подчерта още Григоров.

Относно предложенията за законови промени заради инвеститора LIC33 експертът коментира: „Стана модно напоследък, когато се види някакъв проблем, той да се решава с промени в законодателството. Едва ли това е правилният начин да се управлява една държава“.