Борис Петров: Облигации, обвързани с ръста на БВП, не е някаква невиждана иновация

Предложението на Гърция за издаването на облигации, обвързани с ръста на БВП, не е някаква невиждана иновация, коментира в предаването Денят On Air финансистът Борис Петров.

„Още през 863 година Конфедералните щати от Юга емитират облигации с купон, обвързан с цента на памука. В съвременния свят има много подобни примери. Първо Мексико през 80-те години, заедно с други износителки на петрол, Венесуела и Нигерия по-късно през 90-те години издават облигации, обвързващи купоните с цените на петрола. И, забележете, първите чисти емисии, обвързващи БВП, са издадени от България- 1994 година, Коста Рика и Босна и Херцеговина. Така че, в този смисъл и ние сме дали нещо на света – тогава беше подписана нашата брейди сделка“, коментира Петров.

Финансистът подчерта, че това е първоначалната оферта на Гърция, "а първоначалните оферти, никога не се приемат финално".  

„В  думите на Меркел  се промъкна една фраза, че може би, те ще са продължителни. Големите плащания на Гърция предстоят след юни. Така че, имаме няколко месеца за преговори“, подчерта финансистът.

Експертът поясни още, че самото предложение на Гърция включва два аспекта.

„Единият е към държавите- кредиторки и МВФ, и то се изчерпва с офертата за дългосрочни облигации, които са свързани с икономическия растеж. Офертата към ЕЦБ е свързана практически с безсрочни облигации и запазването им в баланса на ЕЦБ на практика завинаги и изплащането на някаква, вероятно много ниска, лихва. Този тип инструменти носят вечно лихвен приход, но обикновено лихвеният приход е много нисък. Това дава въздух на Гърция. Първо бюджетният им дефицит или бюджетният излишък, който те би трябвало да генерират и да обслужват и да запазят, тъй като от 2014 са на бюджетен излишък, който между другото е от порядъка на 1 – 1.5% от БВП, и зависи какъв ще е БВП за четвъртото тримесечие на 2014. Така, Гърция не би следвало да консолидира бюджета си извън нивата, които има в момента. Това е изключително важно, защото Гърция няма да се налага да изстисква допълнително икономиката, за да генерира някакви допълнителни фискални приходи. Това е в полза на Гърция“, коментира Петров.

В същото време „ЕЦБ с нейната експозиция, която беше натрупана по време на програмата за покупка на облигации през 2012 година, всъщност беше направен един опит от предишното правителство да бъде подновена тази експозиция към Гърция. Тогава ЕЦБ, категорично отказа това нещо, защото го прие като намеса в независимостта си. Разбира се, политическата ситуацията Гърция е доста по-различна след изборите“, поясни още финансистът.
В отговор на коментара на водещия Веселин Дремджиев, че ако гръцките управляващи се съгласят да запазят този първичен излишък, няма да изпълнят своите предизборни обещания,  Борис Петров заяви, че „в момента правят крачка назад, което би следвало другата страна да отрази“.

Финансистът припомни още, че финансовият министър на Гърция Варофакис е специалист по Теория на игрите, където намирането на продуктивен консенсус е една от основните неща, мотивиращо страните в преговорите.

Той също така подчерта, че оферта на Гърция включва и преориентиране на данъчното облагане към доста по-голямо засилване на данъчната тежест върху по-богатите граждани.

Друго ключово послание – е намаляване или по техните думи „прекратяване на бюрокрацията и корупцията в държавния сектор, което също е изключително важно“, коментира още експертът.