Скандал със спасителя на българските евреи във Вашингтон

Румънски историк на нож срещу предложението улица в американската столица да се кръсти на Димитър Пешев.

07.05.2013 | 13:18
Скандал със спасителя на българските евреи във Вашингтон

Опитът на българското посолство във Вашингтон да издейства преименуването на местна уличка в чест на Димитър Пешев, един от спасителите на българските евреи, предизвика скандален отговор от страна на американския Holocaust Memorial Museum и подтикна The Associated Press да помести внушителна (1200 думи) статия по темата.

ПИСМОТО, ПОДПИСАНО ОТ ПОСЛАНИК Елена Поптодорова, предлага една пресечка да бъде преименувана в чест на Димитър Пешев, министър на правосъдието в правителството на Кьосеиванов и подпредседател на парламента по време на Втората световна война. Тъкмо Пешев инициира протестното писмо до премиера Богдан Филов срещу депортирането на 50 000 евреи от довоенните български територии. Писмото довежда до парламентарно обсъждане и в крайна сметка дава основание на цар Борис ІІІ да отхвърли искането на Хитлер за депортация в нацистките концлагери.

Писмото е изпрането през декември до общинския съвет във Вашингтон. Неговите членове търсят мнение от музея на Холокоста. Мнението на експертите на музея е, че подборът на думите в писмото – както и в скорошната декларация на българския парламент по темата – прикриват една доста по-противоречива история.

"ИСТОРИЯТА НА СПАСЯВАНЕТО СПЕЧЕЛИ НА БЪЛГАРИЯ признание като една от съвсем малкото европейски страни, отхвърлили нацистките искания, и Димитър Пешев е признат за "праведен сред нациите" от Яд Вашем, израелския мемориал на Холокоста", отбелязват Ерик Тъкър и Ранди Хършафт в статията си за AP.

Специалистите от щатския музей не оспорзват значимостта и доблестта на делото на Пешев, но смятат, че почестите трябва да се присъждат при разглеждане на по-широк контекст. Те възразяват срещу описанието на България в писмото като "окупирана от нацистите страна" и срещу твърдението, че нито един български евреин не е депортиран към лагерите на смъртта. Музеят припомня, че България е съюзник на нацистка Германия, и че 11 343 евреи все пак са депортирани от Македония и Северна Гърция, които по онова време са под контрола на българската армия.

"ГРУБИТЕ И НЕПОЧТЕНИ ОПИТИ да се изопачи историята на българското еврейство са обидни за жертвите на Холокоста и вредят на репутацията на България, която доскоро бе смятана за страна, която има правилен подход към тъмните сенки от миналото си", пише директорът на архива на музея Раду Йоанид в отговора си до Поптодорова и до председателя на българския парламент Цецка Цачева. Йоанид между другото е румънски историк. Румъния, също съюзник на Хитлер през войната, съвсем наскоро призна вината си за гибелта на стотици хиляди румънски евреи и цигани в концентрационните лагери на нацистите.

Пред репортерите на АР посланик Поптодорова окачестви писмото на Йоанид като "много груб" отговор на предложението на посолството. Винаги съм осъзнавала болезнената страна на българската история и съм дълбоко развълнувана от Холокоста, казва тя пред Ерик Тъкър. "Чувствам се еврейка всеки път, когато заговорим по този въпрос".

Според Поптодорова България може да се гордее с делата си по време на Холокоста, но целта на посолството е била да почете делата на един отделен човек, а не на цялото българско правителство. "Става въпрос за Димитър Пешев – точка. Не за извинения или за опити да се решават по-мащабни въпроси".

СПОРЕД АР ОСТРИЯТ ТОН НА ЙОАНИД бил предизвикан от церемонията в българския парламент през март в чест на 70-ата годишнина от спасяването на българските евреи. Тогава бе изразено съжаление, но не и отговорност за депортирането на 11-те хиляди евреи от Македония и Северна Гърция. Според декларацията на парламента тогавашното българско правителство е било безсилно да предотврати тези депортации. Специалистите от американския музей на Холокоста настояват България да признае отговорността си.

В действителност инициатор на предложението за именуването на улица на Димитър Пешев не е българското посолство, а един американски гражданин, отбелязва АР. Нийл Глик, агент по недвижими имоти, се запалил по историята на Пешев след пътуване до България през 90-те години. Пред репортерите Глик заяви, че музеят допуска грешка, като позволява съдържанието на писмото да помрачи спомена за действията на Пешев.

"Не обвинявайте Пешев за делата на другите. Нека да го почетем за великите дела, които е извършил самият той", казва Глик.

Независимо от писмото на музея обаче общинският съвет във Вашингтон ще разгледа на 28 май предложението да прекръсти площада пред посолството "Димитър Пешев". "За мен важното тук е дали Димитър Пешев трябва да бъде почетен по този начин, а не каква реторика са използвали българското посолство или музеят на Холокоста", подчерта председателят на общинския съвет Фил Менделсън.

ПАРАДОКСАЛЕН ФАКТ от живота на Димитър Пешев, който АР не споменава, е, че след идването на народната власт на 9 септември 1944 той е осъден за... фашизъм и антисемитизъм. Благодарение на застъпничеството на български евреи обаче е освободен 13 месеца по-късно. Умира през 1973, в нищета и забравен от всички.