Нe яжте богатите! Те са добри - Калин Манолов

Ако някой ви каже, че Съединените щати са нахлули в Ирак, за да сложат ръка на петролните му резерви, защото петролът в света свършва, да знаете, че е левичар. За да работи глобалната икономика – включително Китай и Индия – са й нужни около 85 милиона барела на ден. Днешните доказани резерви възлизат на 1.3 трилиона барела. Конвенционалните петролни ресурси (тези, които се произвеждат чрез сондиране на кладенци) удвояват числото на 2.6 трилиона барела. Канадските катранени пясъци увеличават оценката на 2.8 трилиона барела. При сегашното потребление 2.8 трилиона барела ще стигнат за 90 години.

Ако друг ви каже, че големите петролни компании – или световните финансисти, в зависимост от предпочитанията – изкуствено повишават цената на петрола, за да се обогатяват неправомерно, си е направо комунист. За да се поддържат цените на петрола (чрез купуване на акции на борсата) изкуствено високи, са необходими около 100 милиарда долара дневно. За цялата 2007 г. нефтената компания Ексон-Мобайл, която притежава най-много активи в  света,  имаше само 40 милиарда долара печалба. С тези пари щеше да спекулира с цената на петрола…цял половин ден.

Цените на петрола растат не защото петролът в света свършва, а защото световното петролно богатство е концентрирано в недемократични страни. Единствено Канада сред петте страни с най-големи петролни резерви има пазaрна икономика. Останалите: Саудитска Арабия с 267 милиарда барела, Иран със 133 милиарда барела, Ирак със 115 милиарда барела и Кувейт със 104 милиарда барела,  упражняват тотален държавен контрол. Техните петролни министерства третират петролната индустрия като дойна крава, от която очакват приходи, без да правят разходи. В една пазарна икономика производителите на петрол, точно както фабрикантите на безалкохолни напитки и компютри, отговарят на високите цени, като увеличават производството. Страните от ОПЕК правят точно обратното: през септември 2008 те решиха да намалят добива на нефт заради „очертаващо се свръхпроизводство на пазара”…

За левите петролните компании са новите „барони-разбойници” на капитализма – такива, каквито през 19 век бяха Юнион Пасифик, а през 20 век – Юнайтед Фрут. Капитализмът за тях е вечното жертвено агне и обяснение за всичко лошо, което се случва по света. Каквито и обществени проблеми да съществуват на Запад, те са, разбира се, причинени от злата природа на капитализма. Каквито и проблеми да съществуват в марксистките страни (колкото хартисаха), те също са резултат от злата природа на капитализма. Преди век и половина капитализмът беше лош, защото водеше милиони към бедност. Днес е лош, защото създаденото от него богатство не води до щастие. За левите капитализмът не може да направи нищо добро, точно както и дяволът не може.

„Изяж богаташа!” е съкровеното послание на всички леви, убедени, че трябва да се вземе от богатите, за да се даде на бедните. Понеже не смеят да го кажат директно, цитират Христос: „Ако имаш две ризи, дай едната на ближния си!”

Разбира се, вадят го от контекста. И удобно забравят какво казва Баща му. Бог не само заповядва: „Не убивай!” и „Не кради!” Десетата му заповед гласи: „Не пожелавай жената на ближния си и не пожелавай дома на ближния си, нито нивата му, нито роба му, нито робинята му, ни вола му, нито осела му (нито никакъв негов добитък), нито нещо друго, което е на ближния ти”. Всъщност посланието на Господ към левите е: „Вървете по дяволите!”

Оставени свободни да създават, произвеждат и строят за лична изгода, в капиталистическото общество най-предприемчивите забогатяват. Но забогатяват, като задоволяват потребностите на всички останали, и постепенно издигат благосъстоянието на всички останали. В същото време, в което богатите стават по-богати, бедните стават по-малко бедни.

Следователно богатите са добри. Не ги яжте, за да не гладувате.